Sindbadsi's Blog

той бе начело на църквата 41 години

Негово светейшество българският патриарх Максим почина в нощта на понеделник срещу вторник.

Той напусна този свят в 3.30 часа сутринта на 98-годишна възраст. „Днес се представи в Господа Негово светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Максим“, съобщиха на сайта си от Светия синод. Главата на Българската православна църква почина заради сърдечна недостатъчност. Максим бе начело на Българската православна църква 41 години. В последните години от живота му го мъчеха диабет и паркинсон.

Ражда се на 29 октомври 1914 г.

Споминалият се български патриарх е роден на 29 октомври 1914 г. в троянското село Орешак. Неговите родители Пена Борджукова и Найден Минков Рачев му дават светското име Марин Найденов Минков. Бъдещата глава на църквата получава основното си образование в родното си село и още на 12-годишна възраст постъпва послушник в Троянския манастир. Завършва прогимназия с отличен успех. Между 1929 и 1935 г. младият Марин се обучава в Софийската духовна семинария, която завършва с отличие. От есента на 1938 до 1942 г. следва в Богословския факултет на Софийския държавен университет.

Бъдещият патриарх се замонашва на 13 декември 1941 г. през последната година на обучението си. Това става в параклиса на Богословския факултет. Монашеският постриг Марин приема от приснопаметния Ловчански митрополит Филарет. Приема името Максим в чест на св. преп. Максим Изповедник – светия на Светата църква от VII в., който е прославен със силна вяра и православна изповед. На 19 декември 1941 г. младият монах е ръкоположен за йеродякон в семинарския храм „Св. Йоан Рилски” от приснопаметния Врачански митрополит Паисий.

В края на следващата година Светият синод го назначава за учител възпитател в Софийската духовна семинария. По-късно на 14 май 1944 г. в Черепишкия манастир, където Софийската духовна семинария е евакуирана и впоследствие остава интернирана, Максим приема ръкоположение в йеромонашески сан от Врачанския митрополит Паисий. Три години след това на 12 юли 1947 г. в Разград йеромонах Максим е възведен в архимандритско достойнство от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил.

Получава признанието на Светейшия руски патриарх

През 1950 г. архимандрит Максим става предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. Това назначение е знак за особена отговорност, тъй като в онези времена за подобен пост се изисква извънреден такт и дипломатичност в общуването със светските власти. Архимандрит Максим получава висока оценка за служението си в Българското подворие на Москва от Светейшия руски патриарх Алексий Първи. След завръщането си в родината от 15 юли 1955 до 1960 г. бъдещият глава на Българската православна църква заема поста главен секретар на Светия синод.

На 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” архимандрит Максим е хиротонисан в епископски сан с титлата Браницки. На 30 октомври 1960 г. Браницкият епископ единодушно е посочен от ловешките епархийски избиратели за техен архипастир и на 20 ноември той е канонически утвърден за Ловчански митрополит. Въпреки тежката политическа обстановка по време на служението му в епархията на неговия роден край са построени и осветени няколко нови храма.

В трудните социалистически времена Максим успява да съхрани църквата

На 4 юли 1971 г. Максим е избран за патриарх на българите след кончината на предшественика си Кирил на 7 март. Скоро след избирането си за патриарх Максим извършва официална обиколка на редица патриаршии, сред които Руската, Румънската, Цариградската, Александрийската, Йерусалимската, Грузинската, Кипърската, Еладската и др. С посещенията си българският патриарх допринася за утвърждаване на православното единство и укрепване на престижа на родната ни църква.

Патриарх Максим успява в трудни за църквата условия да съхрани нейната цялост и чистотата на догматичната й вероизповед, да отстои обществения й авторитет и да извърши всичко, което е възможно, за да се открива пътят на спасението за всеки българин.

Разпалва родолюбивата искра у българската емиграция

През 1978 г. той посещава задграничните енории на Българската православна църква в САЩ и Канада начело на високопредставителна църковна делегация. През 1984 г. той посещава енорията ни в Унгария. Визитите му нямат само духовен характер, а разпалват родолюбивата искра у българската емиграция. През този период Максим става доктор хонорис кауза на Духовната академия „Св. Климент Охридски” в столицата и почетен член на Московската духовна академия.

Той става свидетел на разкола в Българската православна църква. През 1989 г., когато комунистическият монопол върху църквата рухва и „нежните революции“ в цяла Източна Европа пораждат огромни очаквания, мнозина се съблазняват да действат по революционен път и в църквата. Така в началото на 90-те години в Българската православна църква се създава църковен разкол на политическа основа.

Учредява се т. нар. нов Синод, поставя се „алтернативен патриарх“. На Всеправославния събор в София през 1998 г. предстоятелите на всички поместни православни църкви обаче единодушно посочват Максим за свой патриарх, което слага край на разкола.

В края на октомври 2004 г. по случай 90-годишния юбилей на Негово светейшество са проведени тържества, в които вземат участие делегации от много поместни православни църкви. Честването на патриаршеския юбилей ознаменува всеобщото признание за личността и делото на Негово светейшество от страна на всички институции, както светски, така и църковни.
Орешак обяви сряда за ден на траур

Родното село на патриарх Максим – Орешак, обяви сряда, 7 ноември, за еднодневен траур. Решението бе съобщено от кмета на селото Христо Терзиев.
Жителите на Орешак със сълзи на очи си спомнят срещите с Негово светейшество патриарх Максим.

Всяка година на 15 август, когато се отбелязва празникът Голяма Богородица, той отиваше в Троянския манастир, за да даде своята благословия на миряните.
Изявление на БПЦ

Българската патриаршия излезе с изявление по повод кончината на Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Максим. В изявлението, направено от Стобийски епископ Наум, главен секретар на Светия синод, се казва:

„Боголюбиви братя и сестри, в ранната утрин на 6 ноември 2012 г. след кратко боледуване в Университетска болница „Лозенец” в 03.30 часа вследствие на сърдечна недостатъчност се престави в Господа Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Максим, дългогодишен първосветител на родната ни света Православна църква и старейши предстоятел между всички патриарси – глави на поместните православни църкви.
Негово Светейшество се пресели във вечността в ясно съзнание и трезва мисъл, отправяйки към всички свои чада в родината и извън нейните предели последен първосветителски благослов. Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва в едно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп патриарх в Божието царство – вселенията на праведните.

Вечна, блажена и светла да бъде паметта на Светейшия български патриарх Максим.
Бог да прости!“

Новият патриарх ясен до четири месеца

Новият патриарх, който ще наследи Максим, ще бъде избран до четири месеца. Причината за рокадата е кончината на ръководителя на Българската православна църква.

Максим почина на 98-годишна възраст след дълго боледуване. Той е издъхнал около 3.30 часа сутринта във вторник в университетската болница „Лозенец“.

Това бе причината за спешното свикване на Светия синод. За целта още около 6.00 часа сутринта до всички митрополити е изпратено съобщение да пристигат в столицата, съобщиха за „Новинар” от църквата. На заседанието владиците трябваше да решат процедурите по погребението на патриарха. В това число кога ще е самото погребение и поклонението пред мощите му, които трябва да бъдат докарани в храм-паметника „Свети Александър Невски”. За него трябва да бъдат изпратени покани до поместните православни църкви. Опелото на Максим ще бъде тази събота или неделя. Най-вероятно той ще бъде погребан в Троянския манастир, като за погребението ще дойдат всички православни патриарси.

Според устава на Българската православна църква Светият синод се свиква от най-възрастния от владиците. Това пък разясни Емил Велинов, който оглавява Дирекцията по вероизповеданията при кабинета. Това в случая е Великотърновският митрополит Григорий.

В едноседмичен срок той ще управлява БПЦ. В този период той и останалите членове на синода трябва да посочат наместник на Максим, който временно да изпълнява длъжността. Неговата основна задача е да организира избора на нов български патриарх. Срокът за това, отреден в устава на църквата е четири месеца.

Така кой ще бъде следващият патриарх ще стане в началото на март 2013 година, обясни богослова проф. Иван Желев от СУ „Свети Климент Охридски”. „Тъй като началото на поста другата година е в средата на март, вероятно в самото начало на март ще бъде направен този избор”, коментира Желев. Веднага след това трябва да бъде направена и канонизацията.

Бъдещият патриарх трябва да отговаря на няколко условия. Той не трябва да е по-млад от 50 години и най-малко пет години да е бил митрополит. В устава е записано, че той трябва „да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред”.

Пловдивският митрополит Николай няма нужната възраст. Друг от владиците няма необходимия стаж. Това е Доростолският митрополит Амбросий в Силистра. „Някои могат да си направят отвод поради здравословни или други причини”, допълни Желев. Така например в недобро здраве е Русенският митрополит Неофит, както и Некрополският Натанаил. Всички останали обаче са потенциални кандидати, коментира богословът.

Бъдещият патриарх трябва да се избере на Църковен събор. За целта владиците от синода трябва да представят трима кандидати за поста, обясни от своя страна епископ Тихон. Те се избират от митрополитите чрез тайно гласуване. Тази процедура се провежда седем дни преди събора.

Точната дата за него се определя също от синода. Винаги обаче това е неделен ден. В него влизат всички митрополити и епископи, както и по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни. Те също трябва да отговарят на определени условия. Клириците трябва да са навършили 30 г., а миряните да имат средно образование и задължително без присъди.

Софийската епархия има десет представители на събора. В него влизат и игумените на Рилския, Бачковския и Троянския манастир, както и представители на средните духовни училища у нас.

Църковният събор се смята за легитимен, ако присъстват поне три четвърти от членовете. Ако някой от тях липсва, заседанието се отлага с един час или за следващата неделя. За избран се смята онзи кандидат за патриарх, който е набрал най-малко 2/3 от гласовете.
След това се отслужва благодарствен молебен и интронизация. Новият патриарх става задължително и Софийски митрополит.
Миряни скърбят за кончината на патриарха

Пред патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ вчера прииждаха хора, дошли да почетат паметта на българския патриарх Максим.
Повечето миряни се обединиха в мнението си, че патриарх Максим е бил обединител на църквата и е направил много за българския народ.

„Всяка смърт означава скръб. Тя трябва да бъде преживяна. Смятам, че руският народ ще се присъедини в скръбта на българския за кончината на патриарх Максим. Поднасям искрените си съболезнования на всички българи и на всички вярващи. Надявам се с общи усилия българите да преживеят тази загуба. Заедно скърбим за това“. Това каза руски турист пред БГНЕС, дошъл със семейството си в храм-паметника „Св. Александър Невски“.

„Идвам специално да запаля свещ за упокой на неговата душа. Сега е моментът да се помисли наред с молитвите за упокой на душата му и за един добър избор за България на нов духовен глава на нашата църква“, сподели просълзена жена, влизайки в храма.

Друг човек заяви, че това е най-възрастният и най-дълго задържалият се патриарх. „Дай Боже, следващият патриарх да стабилизира Българската православна църква“, посочи той.

„За мен този човек беше благороден. На никого не се е скарал, дето се казва, тих, обаче беше и самотен. Бил е обединител на църквата все пак, защото след това се появиха разногласия от северната част на страната. Колкото можеше, обединяваше човекът въпреки годините си“, заяви друг от миряните.

Разстроена и просълзена жена каза, че й е много мъчно и отива да уважи патриарх Максим, като запали свещ в негова памет. Според нея той е бил обединител на църквата. „Искам последна почит да му отдам. Новият български патриарх трябва да бъде като патриарх Максим – скромен, миловиден, добър, такъв като него“, каза още тя.

Според друга вярваща патриарх Максим е велика фигура в нашата история. „Смятам, че всички трябва много да го уважаваме за това, че е запазил българщината в България и се радвам, че успях да дойда да се поклоня на иконата на света Богородица“, подчерта жената.
Откриха книга за съболезнования в Светия синод

Книга за съболезнования бе отрита в сградата на Светия синод заради смъртта на патриарх Максим. В нея всички миряни и официални лица могат да оставят посвещение за патриарха и какви са техните впечатления от него и работата му начело на Българската православна църква.

В предверието на Светия синод бе поставен венец, както и портрет на Максим с черна лента, където миряните могат да се поклонят. Пред сградата на синодалната палата пък бяха спуснати черни знамена. Такива се вееха и от катедралния храм „Св. Александър Невски“. Камбаните на църквата биха траурно през целия ден. Предстои повече от 40-дневен траур, през което време ще се направи погребението на патриарх Максим.

Духовници скърбят за патриарх Максим

Пловдивският митрополит Николай отслужи заупокойна молитва в митрополитския храм „Света Марина” в 9.30 часа във вторник по повод кончината на българския патриарх Максим.
Той каза, че българската църква, народът ни и клирът ни търпят тежка загуба.
По думите му патриарх Максим е извървял своя живот и служение достойно и е опазил не само своята вяра, но и вярата на българския народ през тежките години на войнстващ атеизъм и времената на зловредния разкол на българската църква. Всичко това той е сторил със силна вяра в Бога, упование, търпение, с любов и кротост.
Митрополит Николай се обърна към българския народ с призив – така, както патриарх Максим през тези 41 години патриаршеска служба не е изоставил никого и никога в молитвите си, така и българският народ да не го изоставя в молитвите си, да помни своя наставник и да подражава на вярата и добродетелите му.

Архимандрит Василий: Той е пример за всички православни църкви

Патриарх Максим е един достоен патриарх на Българската православна църква и пример за всички православни църкви, каза архимандрит Василий, игумен на Чипровския манастир „Св. Йоан Рилски”.

Той съумя да запази Българската православна църква единна въпреки голямото изпитание, което имаше, допълни архимандрит Василий.
По думите му той не е имал много допирни точки с патриарха, но от срещите си с него го познава като благ и скромен човек.

Митрополит Кирил: Запази самоличността на православната църква

„С Божията помощ, с помощта на света Богородица патриарх Максим запази единството и самоличността на Българската православна църква. Това е най-голямата му заслуга, защото не отстъпи, не се уплаши от всички напъни и натиск, на които беше подложен”, съобщи Варненският митрополит Кирил.
Според него дядо Максим е бил един наистина велик патриарх, който се е молел за българския народ, за православните българи, независимо къде в целия свят живеят и пребивават.

Митрополитът определи покойния патриарх Максим като обединител на нацията и един от последните народни будители.
„Той здраво държеше кормилото на кораба на Българската православна църква и я доведе до спасително пристанище”, допълни още митрополит Кирил.

Епископ Тихон: Беше монах, какъвто мъчно ще намерим сред духовенството

Патриарх Максим беше един монах, какъвто вече мъчно ще намерим сред нашето духовенство. Това каза председателят на патриаршеския храм „Св. Александър Невски” Тивериополският епископ Тихон пред бТВ.

По думите му патриарх Максим беше един самотен човек. „Никой не се постара да търси неговия опит, неговата мъдрост, неговата лична душевност”.
Епископ Тихон обясни, че сега предстои главният секретар на Светия синод, Търновският митрополит Григорий, официално да извести всички митрополити за кончината на патриарх Максим и тогава ще се вземе решение по предстоящите процедури. По думите му синодът трябва да представи на избирателите трима кандидати, които се избират от тях и измежду тези трима митрополити Църковният събор трябва да избере българския патриарх.

Епископ Евлогий: Изключителен пример за подражание

Патриарх Максим е един изключителен пример за подражание от всички хора, съобщи игуменът на Рилски манастир, Адрианополски епископ Евлогий.
Той обясни, че Максим е бил най-дългогодишният патриарх на православната църква, преживял много събития, както църковни, така и държавни.
Епископ Евлогий обобщи, че патриархът е бил изключителен пример за подражание от всички хора като начин на живот.

Архимандрит Антим: Оставя светла диря в историята на църквата

Животът на Негово светейшество българския патриарх Максим е украсен от това, че той оставя светла диря в историята на Българската православна църква. Това каза архимандрит Антим, протосингел на Видинската света митрополия и игумен на Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий”.

По думите му, когато Българската православна църква изживява своя катарзис, патриархът устоявал с молитва, кротост и смирение. Патриарх Максим е истински пример за духовник, който достойно стои на своето място, добави архимандрит Антим. Според него най-силната страна на патриарх Максим е било неговото търпение.

Той обясни, че патриархът никога не е действал първосигнално, или без да помисли, посъветва или без да помисли как ще се възприеме това от отсрещната страна. „Има много с какво да се поучим от живота и действията на Негово светейшество”, допълни духовникът.

Митрополит Дометиан: Беше защитник на истината

Патриарх Максим беше голям родолюбец, защитник на православието и на истината. Това каза Видинският митрополит Дометиан при пристигането си в сградата на Светия синод за траурно заседание след кончината на патриарх Максим.

Той обясни, че най-силно безпокойство през последните години патриархът е изпитвал по нерешения въпрос за въвеждане на православно обучение в училище. „Той твърде много ратуваше за това. Годините, които изживя българският народ по време на атеизма, оставиха дълбоки следи на безчувственост към вярата и църквата.

Католиците у нас: Присъединяваме се към вашата скръб

Присъединяваме се към вашата скръб. Това се казва в съболезнованието, което от Католическата църква у нас изпратиха до Светия синод заради смъртта на патриарх Максим.

Католическата църква в България се оглавява от Апостолическия екзарх Христо Пройков. „Изразявам дълбоко и искрено съболезнование по повод блажената кончина на Предстоятеля на Българската православна църква, Светейшия патриарх Максим, се казва в писмото на Пройков. „Присъединени към вашата скръб, молитвено просим от Бога упокоение за душата му. Вечна му памет! Бог да го прости!“, гласи още съболезнованието.

Николай Балашов: Максим беше приятел на Руската църква

„Патриархът на България Максим беше водещ йерарх и верен приятел на Руската църква, с която съхраняваше особено тясна връзка от времето, когато е служил като представител на Българската патриаршия в Москва. Това заяви пред РИА Новости заместник-председателят на Отдела за външни църковни връзки Николай Балашов.

По думите му целият живот на покойния патриарх е бил посветен на църквата. „Той нееднократно преживя драматични промени в живота на своята страна и през цялото време запази удивително спокойствие на духа и вярност към избрания път“, добави представителят на Руската православна църква.
Процедурата по канона

Когато патриархът почине, Светият синод се ръководи от най-старшия от митрополитите от намаления състав на синода. Този т.нар. старши ръководи патриаршията до избора на временен наместник. В намаления състав на синода се включват патриархът и четирима митрополити. В случая това са Русенският Неофит, Великотърновският Григорий, Неврокопският Натанаил, както и Плевенският Игнатий.

Ето и отрязък от раздел 2 на самия устав, където се описват всички процедури.

Чл. 40. Избираемият за български патриарх и Софийски митрополит трябва да притежава следните качества:
1. да е на служение епархийски митрополит на Българската православна църква;
2. да е не по-млад от 50 години;
3. да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години;
4. да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.

Чл. 41. Българският патриарх и Софийски митрополит се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, който се състои от:
1. архиереите – митрополити и епископи на Българската православна църква – Българска патриаршия;
2. по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители – шестима клирици и четирима миряни;
3. по един представител на ставропигиалните манастири;
4. по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня;
5. по един представител на средните духовни училища.

Чл. 42. (1) Когато патриаршеският престол овдовее, Светият синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Той уведомява за кончината Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи делата на Българската православна църква до избирането на наместник-председател, което се извършва в седемдневен срок от овдовяването на престола.
(2) Наместник-председателят със Светия синод предприема необходимото във връзка с избирането на нов патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца.

Чл. 43. (1) Светият синод определя датата за свикване на Патриаршеския църковен събор и разпорежда с окръжно писмо на епархийските митрополити да свикат в определен неделен ден епархийските избиратели. При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели с тайно гласуване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия – шестима клирици и четирима миряни.

Чл. 45. (1) Светият синод на заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете на Светия синод, избира трима епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията по чл. 40.
(2) Когато един или двама митрополити получат изискуемото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Светия синод. Когато двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити.

Чл. 46. Светият синод свиква Патриаршеския избирателен църковен събор в Синодната палата в определения неделен ден. След проверка за редовността на избирателните писма на избраните и определени членове и в случай че присъстват най-малко три четвърти от всички членове на избирателния събор, наместник-председателят на Светия синод след молитва открива Патриаршеския църковен събор. Когато не присъстват три четвърти от членовете на събора, откриването му се отлага с един час, след което Църковният събор се открива, ако присъстват повече от половината от всички членове. Когато не се събере този кворум, Светият синод насрочва избора за следващия неделен ден.

Чл. 47. (1) След откриване на заседанието наместник-председателят обявява имената на тримата кандидати за патриаршеския престол, избрани от Светия синод, и приканва членовете да изберат с тайно гласоподаване един от тримата.
(2) Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия синод за канонично и законно избран патриарх.
(3) Когато никой от кандидатите не получи изискуемото мнозинство по ал. 2, изборът се повтаря. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове. При равни гласове гласуването се повтаря.

Новинар